Гривистият вълк е роден в Южна Америка и обитава пасищата, саваните и горите на Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай. Въпреки това, поради човешката дейност, естествените им местообитания бързо се унищожават и фрагментират.
Тъй като земите се превръщат в селско стопанство, паша за добитък и градско развитие, гривистият вълк губи не само местообитанието си, но и плячката, на която разчита за препитание. Разпокъсаните популации допълнително увеличават риска от инбридинг и намалено генетично разнообразие, което представлява значителна заплаха за дългосрочното оцеляване на вида.
Лов и преследване:
Гривистите вълци също са преследвани и ловувани от хората поради различни причини. По традиция те бяха набелязани заради козината си, която е високо ценена в модната индустрия. Въпреки че са въведени закони за тяхната защита, незаконният лов все още представлява значителна заплаха. Освен това някои фермери смятат гривистия вълк за заплаха за добитъка си, въпреки че има ограничени доказателства в подкрепа на това твърдение. Следователно умишлените убийства и ответните действия допринасят за упадъка на вида.
Липса на обществена осведоменост:
Гривистите вълци са изправени пред недостатъчна обществена осведоменост относно техния природозащитен статус и екологично значение. Недостатъчното познаване и разбиране на видовете както сред местните общности, така и сред политиците възпрепятства прилагането на ефективни стратегии за опазване. Повишаването на обществената осведоменост и обучението на хората относно уникалните характеристики на гривистия вълк и значението на запазването на местообитанието му са решаващи стъпки към опазването на вида.
Болест:
Гривистият вълк също е податлив на болести, предавани от домашни животни, особено кучета. Кучешката чума, парвовирусът и бясът представляват значителна заплаха за гривистите вълци, особено когато се осмеляват да се приближават до човешки селища или райони с популации на домашни животни. Програмите за ваксиниране, наблюдението на здравето и ограничаването на контакта с домашни животни са жизненоважни за намаляване на предаването на болестта и смекчаване на нейното въздействие върху популацията на гривистите вълци.