Известно е, че гепардите са относително специализирани в диетата си, разчитайки предимно на средно големи видове плячка като газели, импала и гну. Следователно изобилието и наличността на тези животни-хищници играят решаваща роля при определяне на носещия капацитет на гепардите.
Качеството на местообитанията е друг важен аспект. Гепардите предпочитат открити пасища с разпръснати дървета и храсти, които осигуряват прикритие за лов и почивка. Наличието на тези местообитания и тяхното състояние може значително да повлияе на носещата способност на гепардите.
Конкуренцията от други хищници и месоядни също може да повлияе на носещата способност на гепардите. Лъвове, леопарди, хиени и дори някои големи хищници могат да се конкурират с гепардите за хранителни ресурси, което води до намален капацитет за носене.
Човешките дейности, като загуба на местообитания поради разширяването на градовете, селското стопанство и развитието на инфраструктурата, могат допълнително да ограничат носещия капацитет на гепардите. Усилията за опазване, насочени към защита на гепардите и техните местообитания, са жизненоважни, за да се гарантира, че носещият капацитет на тези уязвими хищници се поддържа или възстановява.