1. Загуба на местообитание:Хавайският сив прилеп е единственият местен сухоземен бозайник на Хавайските острови. Обезлесяването и загубата на естествени местообитания поради урбанизацията, селското стопанство и развитието значително са намалили местата им за почивка и търсене на храна.
2. Изменение на климата:Хавайските острови са уязвими от ефектите от изменението на климата. Повишаването на морското равнище и промените в моделите на валежите могат да повлияят на наличието на източници на храна, като летящи насекоми, за прилепите.
3. Болест:Прилепите могат да бъдат податливи на болести, които могат да бъдат предадени от други животни или хора. Въведените заплахи от болести могат значително да засегнат популациите на прилепите.
4. Лов и взаимодействие между хората:В исторически план някои местни хавайци са използвали месото и козината на прилепи за различни цели. Въпреки че тази практика сега е рядкост, човешкото безпокойство, шумът и светлинното замърсяване все още могат да нарушат поведението на прилепите и да повлияят на способността им да се хранят и нощуват.
5. Ограничена популация:Хавайските бели прилепи имат малка и изолирана популация, което ги прави по-уязвими към външни фактори. Демографската стохастичност, генетичните проблеми и инбридингът могат допълнително да предизвикат тяхното оцеляване.
6. Конкуренция и инвазивни видове:Неместни видове като плъхове, котки и мангусти могат да се конкурират за източници на храна, да заемат техните местообитания и да пренасят болести, което води до повишена смъртност сред хавайските бели прилепи.
7. Хищничество:Като единственият местен сухоземен бозайник, хавайските бели прилепи нямат естествени хищници. Въпреки това, въвеждането на неместни хищници като сови, ястреби и змии може да увеличи риска от смъртност при тях.
Полагат се усилия за опазване на хавайските бели прилепи и техните местообитания. Тези усилия включват кампании за осведомяване на обществеността, възстановяване на местообитанията и управление на инвазивни видове. Програмите за изследване и мониторинг помагат на учените и природозащитниците да разберат по-добре предизвикателствата пред тези прилепи и да разработят ефективни стратегии за опазване.