Smilodon fatalis, най-известният саблезуб котък, е бил грозен ледников хищник. На базата на фосилни доказателства, ето как може да е изглеждал:
Размер
Възрастните бяха големи котки, с самците по-големи от самките. Те измерваха приблизително 1,2 до 1,5 метра (3,9 до 4,9 фута) дължина, без опашката, и ставаха около 1 метър (3,3 фута) при рамена.
Тялостроение
Смилодон имаше мощно, мускулозно тяло с относително късо тяло и дълги крака. Беше изграден за експлозивни скокове и къси спътрини, а не за издръжливо тичане, и неговите добре развити рамене и предизвиращи крайници му даваха сила за боравене с жертва.
Глава и зъби
Най-ударната черта беше нейната двойка дълги, саблеви горни кълби, които можеха да достигнат до 28 сантиметра (11 инча). Тези зъби бяха остри и рязливи, идеални за нанасяне на дълбоки рани. Долните кълби бяха по-къси, но също остри, подкрепяйки горните бивни.
Мех и цвят
Точният цвят на меха е неизвестен, но сравнения с съвременни котки предполагат, че може да е имал гудисто или рудо-кафяв мех, възможно с петна или пръчки.
Обитаване и разпространение
Smilodon fatalis е живял през plejстоцен по двете Америки, от Аляска и Канада до Южна Америка. Обитавал е тревнини, горища и храстониви райони.
Защото Смилодон е изчезнал, нашето разбиране идва от фосили и научна интерпретация, и някои детайли могат да се променят с нови открития.