Ето защо:
* молекулни часовници разчитат на факта, че мутациите се натрупват в ДНК с относително постоянна скорост. Сравнявайки генетичните последователности на хората и шимпанзетата, учените могат да преценят времето, тъй като техните родове се разминават.
* Този метод е особено ефективен за изучаване на еволюционните връзки между тясно свързани видове, като хора и шимпанзета, където генетичните различия са сравнително малки, но значителни.
* Други методи като изкопаемите записа дават ценна информация, но са ограничени от непълнотата на изкопаемия запис и трудността при точното датиране на вкаменелости.
Важно е обаче да се отбележи, че анализът на молекулния часовник не е без ограничения. Скоростта на мутация може да варира леко в различните региони на генома и между различните видове. Тази промяна може да доведе до известна несигурност в прогнозното време за дивергенция.
В обобщение, докато изкопаемите записа предоставят ценни доказателства, молекулярният часовник анализ в момента е най -надеждният метод за определяне на времето на разминаване между хората и шимпанзетата.