1. Бахиация:
* Това е специализирана форма на люлеене, използвана от Gibbons и някои други видове.
* Те използват дългите си ръце, за да се люлеят от клон на клон, като телата им висят отдолу.
* Бахиацията позволява бързо и ефективно движение през дърветата.
2. Quadrupedal локомоция:
* Това е най -често срещаната форма на локомоция за маймуни.
* Те използват и четирите крайника, за да се движат, ходене или бягане по клони.
* Някои маймуни, като Baboons, прекарват много време на земята и използват и четириногиране на локомоция там.
3. Скачане:
* Някои маймуни, като Spider Monkeys, са отлични Leapers.
* Те използват мощните си крака, за да се изстрелят от клон до клон, обхващайки значителни разстояния в един скок.
4. Изкисляване:
* Повечето маймуни са умели алпинисти.
* Те използват ръцете и краката си, за да схванат клоните и да се дърпат нагоре.
* Те също използват опашките си за баланс и за да им помогнат да захванат клоните.
5. Използване на опашките им:
* Някои маймуни имат опашки за предварително опазване, което означава, че могат да ги използват като пети крайник.
* Те могат да увият опашките си около клони, за да им помогнат да поддържат баланс и стабилност, докато се движат.
Фактори, влияещи върху движението:
* Видове: Различните видове маймуни имат различни физически адаптации и стилове на движение.
* Размер и разстояние между клона: Размерът и разстоянието между клоните влияят върху начина, по който маймуните се движат.
* Околна среда: Видът на гората (тропическа гора, широколистна гора и т.н.) може да повлияе на това как се движат маймуните.
Важно е да се отбележи, че маймуните са силно адаптивни и могат да използват комбинация от тези методи в зависимост от ситуацията. Тяхната пъргавина и сръчност са ключови за успеха им в навигацията на сложните среди, които обитават.