1. Арбореален начин на живот :Повечето маймунски видове са жилищни (арбореални). Тази способност да живеят и да се движат умело в дърветата им осигурява безопасност, достъп до храна и убежище от хищници. Маймуните имат дълги крайници, гъвкави фуги и силни опашки, които помагат за изкачване, люлеене и скачане през дървесния балдахин.
2. Диетично разнообразие :Маймуните обикновено са всеядни и диетата им варира в зависимост от вида и местообитанието. Те консумират широка гама от растителни материали, включително плодове, листа, семена, цветя и пъпки. Освен това, те могат да се хранят с насекоми, малки гръбначни животни (като птици, яйца и малки бозайници) и от време на време месо. Тази диетична гъвкавост им позволява да експлоатират различни хранителни източници и да се приспособяват към сезонните вариации.
3. Социална структура :Много маймуни живеят в социални групи, вариращи от малки семейни части до големи и сложни войски. Социалната организация предоставя множество предимства, като например кооперативна защита срещу хищници, колективно хранене и засилен достъп до ресурси. Животът в групи също улеснява обучението и споделянето на знания сред хората.
4. Комуникация и вокализация :Маймуните разчитат на различни вокализации, жестове и изрази на лицето, които да общуват в своите социални групи. Те използват конкретни обаждания, за да предупреждават другите за потенциални опасности, наличие на храна или наличие на хищници. Вокализациите също помагат за поддържане на групово сближаване и координация.
5. Интелигентност и използване на инструменти :Маймуните притежават забележителни познавателни способности, включително умения за решаване на проблеми и способността да се учат от тяхната среда. Някои маймунски видове са наблюдавани с помощта на рудиментарни инструменти, като използване на пръчки или камъни за извличане на храна от пукнатини или напукване на отворени ядки. Тази адаптивност допълнително повишава шансовете им за оцеляване.
6. Родителски грижи :Майките обикновено предоставят обширни грижи за своето потомство, включително медицински сестри, отглеждане и защита от заплахи. При някои социални видове мъжете и други членове на групата също могат да участват в подхранването и отглеждането на младите, допринасяйки за оцеляването и благосъстоянието на групата като цяло.
Важно е да се отбележи, че не всички маймуни са успешни да оцелеят в природата. Динамиката на населението, конкуренцията на ресурсите, хищничеството и човешките дейности (като унищожаване и лов на местообитания) могат да повлияят на процента им за оцеляване. Независимо от това, споменатите по -горе черти и адаптации позволяват на маймуните да заемат разнообразен набор от местообитания и да процъфтяват в сложните си екосистеми.