По принцип уплътненията се хранят, когато намерят изобилна плячка. Някои видове могат да участват в ежедневно хранене, докато други могат да ловуват на всеки няколко дни или дори седмици. Фактори като техните енергийни изисквания, разпределение на плячка и успех на лов влияят върху честотата на храненето им.
Например женските уплътнения по време на лактация консумират голямо количество енергия за производство на мляко. Те често увеличават честотата на храненето си, за да поддържат енергийните нужди за кърмене на своите кученца. От друга страна, тюлените, живеещи в среда с гъста популация на плячка, могат да се хранят по -рядко, тъй като лесно могат да намерят изобилни хранителни източници.
Освен това някои видове печати участват в миграции на дълги разстояния през конкретни времена на годината. По време на тези миграции те покриват големи разстояния и понякога преминават през периоди на намалена наличност на храна. Това може да повлияе на честотата на храненето им и може да доведе до гладуване и разчитане на резерви на тялото, докато плячката не стане отново достъпна.
Разбирането на моделите на хранене на печатите е важно за усилията за научни изследвания и опазване, свързани с морските екосистеми. Изучавайки диетата си и времето на поведението си за хранене, учените могат да придобият представа за използването на ресурси, конкуренцията между видовете и взаимозависимостта на различни компоненти на морската среда.