Арктическите лисици също проявяват поведение, известно като „снежно ограждане“. Те копаят бразди в снегоризми, създавайки скрити ямки за подслон и раждане. Тези пласти осигуряват изолация и защита от сурови арктически метеорологични условия, като същевременно гарантират, че присъствието на лисиците остава скрито от потенциални хищници и плячка.
Отвъд оцветяването на козината и поведението си, арктическите лисици са развили допълнителни стратегии за камуфлаж. Кратките им крака, заоблените уши и храстовидни опашки помагат да се намалят загубата на топлина, поддържайки телесната им температура, като същевременно свеждат до минимум всякакви смущения в околния сняг. Това им позволява да се движат крадко през средата си, без да оставят лесно забележими следи или прекъсвания в снега.
Освен това сравнително малкият размер на Арктическата лисица в сравнение с други кучета допълнително подобрява своите камуфлажни възможности. Те лесно могат да се прикрият зад скали, могили от сняг или други природни характеристики в средата си, което прави предизвикателство за хищници и плячка да ги забележи от разстояние.
В обобщение, изключителната камуфлажна тактика на Арктическата лисица, като нейната бяла зимна козина, снеговалеж, къси характеристики на тялото и малки размери, му позволяват да се смесва без усилие в арктическата му среда, гарантирайки оцеляването и успеха си в тази взискателна екосистема.