Например главовата въшка (Pediculus humanus capitis) и телесната въшка (Pediculus humanus corporis) са специфични за хората и изискват човешка кръв, за да оцелеят. Пубисната въшка (Pthirus pubis) може също да зарази други примати, но рядко заразява други животни.
Следователно, въпреки че е възможно други животни да носят различни видове въшки, рискът от предаване на въшки на хора от животни като цяло е нисък. Най-често срещаният път на предаване на човешките въшки е чрез близък личен контакт със заразено лице или чрез споделяне на лични предмети като гребени, четки, шапки или дрехи. Поддържането на добра лична хигиена, избягването на споделяне на лични вещи и своевременното лечение на опаразитяване с въшки може да помогне за предотвратяване на разпространението им.