Как тарантулите се приспособяват към средата

Разпространени по света в пустини и тропици – тарантулите са големи арахниди (Theraphosidae). Над 900 вида, приспосили се към климатични екстреми – от суховеzni райони с разредена вегетация до влажни, богати с дървета, със специфични защити срещу локални хищници.

Животен цикъл на тарантула

Преживяват в условя от пустини до дъждови гори. Всички произвеждат мъха, но дървоживеещи (арборни) в тропици (Централна/Южна Америка) създават тръбови гнезда в дървета. Копаещи в по-сурови райони (пустински ЮЗ) укрепяват нори с мъха. Повечето ядат насекоми и членистоноги, някои – по-голяма добыв (гущери, птици). След изключване – няколко преличания, до 10 години за зрялост.

Облигатни и опортунистични копаещи тарантули

Някои видове (по-сурови, по-сухи климати) копаят нори за защита – „облигатни копаещи“. Подправят с мъха – закрепва против срив и поддържа по-хладно/влажно. Други – „опортунистични“ – използват чужди нори, естествени дупки, дървени дупки.

Дървоживеещи (арборни) тарантули

В тропични райони (Южна Америка, части от Африка) с високи дървета. Плетят тръбови мъхови гнезда в клонове. Приспоени за дървета – по-леко, по-тънко тяло, по-дълги и гъвкави крака за ловкост. Могат да живяват и в ниска вегетация (храстове, висока трева), но не търсят подземно укритие.

Длък за усещане и защита

Имат очи, но зависят от вибрации и допир. Развили чувствителни сети (сети/шипове) на крака и гръб – усещат движение, вибрации, дори миризми. Някои видове имат раздразнителни (уртикариращи) длък на абдомена. При защита – отхвърлят ги в лицето на хищник – раздразняват очи и слизнисти облекло.