Африканският бивол, cunoscut и като капски бивол, има две подвида, които изглеждат толкова различно, че биха могли да бъдат различни видове. Саванският и горският бивол живеят в различни хобитати. Затова са развили физически и поведенчески адаптации за оцеляване. И двата подвида споделят няколко общи адаптации.
Физически адаптации
Живеейки в открити равнини, саванският бивол е голям и мощен. Горският е по-малък, живеейки в по-ограничено пространство. Роговете му са адаптирани да сочат назад, а не напред като при саванския, за да избегне заплетване в клони. Голяма прупка коса на върха на опашката служи като мухоубийца за укуси от насекоми. Слухът и зрението са слаби, но миризът е добре развит. Мощните мускули на краката позволяват спринт до 60 км/ч.
Поведенчески адаптации
Биволът има симбиоза с африкански птици като оксипекърите. Тедните птици седят на гърба и изчапват клещи, вълчета и мухи от кожата. Въпреки слабия слух, те комуникират с хръмкане и рикане. Мъжките използват големите рогове за битки за доминиране. Роговете на мъжките са свързани от основна част (бос), докато на жените са отделени.
Хранителни адаптации
Като член на семейство Bovidae, африканският бивол е добре адаптиран травоядец. Има сплескани млечни зъби за дробене на влакнисти растения. Специфични бактерии, гъби и протозои в храносмилателната система помагат за разграждане на целулозата. Имат четирикамерен стомах за извличане на максимално хранови вещества. Почти постоянно пасене е важно за енергийните нужди на такова голямо животно.
Защита от хищници
Живеейки на континент с много големи хищници, биволът трябва да се адаптира. Голям размерът и защитните рогове са основна адаптация. Агресивният характер срещу хищници също помага. Поведенческо, стайната природа е полза – стада от хиляди. Ако член на стадото е в опасност, той рика и останалите тичат да помогнат.