Ехолокацията на делфините: принцип на работа
Делфините са морски бозайници, живящи по целия свят. Живеят в групи, наречени „подове“, и комуникират чрез свистове и пискове. Те също имат способност да използват сонар, наречен ехолокация, за комуникация и за лов на храна.
Излъчване (Sending)
За да използват своя сонар, делфините излъчват мощни звулови вълни. Правит това чрез щракване, което излиза в okolната вода като тесен лъч от звук. Когато въздух минава през дупката на делфина, части от челото му вибрират в отговор. Вибрацията е щракването, което проектира вълни от звук.
Приемане (Receiving)
След като звуловите вълни напуснат делфина, те пътуват през водата, докато не удрят нещо, и се отразяват обратно. Делфинът усеща връщащите се звулови вълни в долната си челюст, която е пълна с акустично мазнина. Тази мазнина позволява на делфина да усети вибрацията на връщащата се звулова вълна.
„Виждане“ (Seeing)
Делфините преценяват колко далеч е обект и колко бързо се движи, базирайки се на времето, за което звуловата вълна се връща. Използват мазнината в челюста си, за да определят посоката на обекта. Ехолокацията е толкова сложна, че делфинът може дори да разбере колко голям е обектът, каква е формата му и колко твърд е, базирайки се на силата на отразените звулови вълни.
Вмешателство (Interference)
Защото делфините използват сонар за лов и комуникация, те се сблъскват с трудности, когато техните звулови вълни се отразяват от други звулови вълни. Човечеството често произвежда звулови вълни под вода, умишлено или случайно – антропогенен шум. Това включва сонар тестове, офшорно буравене и силни шуми за събиране на риби. Тези огромни звулови вълни могат да дезориентират делфините или да ги наранят. Делфини с прекалено излагане на човешки шум могат да загубят слуха, да се нахлупят на брег или да страдат по други начини.