* Разработването на клетъчна мембрана: Тази основна адаптация позволи отделянето на вътрешността на клетка от външната среда, създавайки самостоятелна единица, способна да изпълнява жизнените функции. Това беше от съществено значение за първите форми на живот.
* фотосинтеза: Тази адаптация, позволяваща на организмите да използват енергия от слънчева светлина, позволи създаването на атмосферата, богата на кислород на Земята, проправяйки пътя към по-сложни форми на живот.
* Мултиклетъчност: Способността на клетките да се организират в тъкани и органи беше основна стъпка в еволюцията на сложните форми на живот.
Важно е да се отбележи, че тези адаптации вероятно са възникнали по постепенен и взаимосвързан начин и не винаги е възможно окончателно да се каже кой е „първо“.
За да се разбере по -добре това, е полезно да се мисли за еволюцията като разклоняващо се дърво, където различни адаптации се развиват и се разпространяват в цялото дърво с течение на времето. Някои адаптации могат да бъдат намерени в много клонове (като клетъчната мембрана), докато други са по -специфични за определени линии (като пера при птици).
Следователно, вместо да се опитвате да намерите единствената адаптация на „първата“, е по -точно да се разгледа сложното взаимодействие на много адаптации през огромни участъци от времето, довели до многообразието на живота, което виждаме днес.