Една водеща теория е хипотезата за падане. Вълковете бяха притеглени към човешки поселения от хранени остатъци и отпадъци. През времето вълковете, които толерираха човешко присъствие, спечелиха предимство за оцеляване. Това създаде взаимополезна връзка: вълковете получаваха храна, а хората – стражи. Естественото избор благоприятства по-укротими, по-малко агресивни вълци, а хората по-късно ги селективно отглеждаха за лов, стоководство и компания. Този коеволюционен процес оформи кучето, което познаваме днес, макар че съществуват и други теории за одомашняване.