Ернест Хемinguей's "Холмове като бели слонове" (1927) е пример за модернистска проза чрез няколко ключови черти:
Фрагментация и алюзия: Нарративът е фрагментен, отразявайки състоянието на ум на женския персонаж. Диалогът е преплетен с описание, създавайки елиптичен поток. Хемinguей алюдира към аборт без да го нарича изрично.
Поток на съзнанието: Историята улавя вътрешните мисли и емоции на персонажите, докато се сблъскват с решението си.
Символизъм и образност: Заглавието предполага амбивалентност. Повтарящият се мотив на влака символизира движение, промяна и избягване.
Липса на развязка: Конфликтът остава неразрешен, оглеждайки реалните сложни избори без ясни исходи.
Фокус върху вътрешността: Историята изследва психологически състояния, страхове и конфликти, вместо външни събития.
Минималистична проза: Лаконичен, точен език, лишен от ненужни украси, дава по-голямо въздействие на теми и емоции.
Подтекст и ирония: Наслепените значния под повърхността добавят дълбочина и сложност.
Общо взето, историята предизвиква традиционното разказване и отразява модерните неяснини на човешкото съществуване.