Седеше на дневник.
Той размахваше заплетената си опашка
И даде слаб вой.
Дъждовни капки се сринаха
И накара локвите да се намръщят.
Кучето погледна дъжда,
След това се прозя и отново размаха.
Дъждът продължаваше все още
И тръгна надолу по хълма
Кучето стана да бяга,
Но се подхлъзна на Леа.
Той изви и се изтръпна наоколо,
След това изпадна в разтопяване.
Дъждът спря, слънцето беше навън.
Кучето седеше, облизвайки муцуната му.
Той се разтърси и застана,
И изглеждаше добре като кал.
След това се ограничи с веселие
Колкото и щастлив да бъде