1. Двустранна симетрия :Повечето животни, включително хората, проявяват двустранна симетрия, което означава, че телата им могат да бъдат разделени на две огледални половини по централна ос. Този тип симетрия позволява по-голяма специализация и сложност на частите на тялото, тъй като всяка страна на тялото може да изпълнява различни функции.
1. Радиална симетрия :Животни с радиална симетрия, като медузи и морски таралежи, имат план на тялото, който може да бъде разделен на множество еднакви части около централна ос. Докато радиалната симетрия може да изглежда по-проста от двустранната симетрия, тя също така налага ограничения върху сложността, тъй като има по-малко възможности за специализация.
2. Сложност на телесните системи :Двустранно симетричните животни обикновено имат по-сложни телесни системи и адаптации в сравнение с радиално симетричните животни. Наличието на двустранна симетрия позволява развитието на специализирани структури като придатъци, сетивни органи и храносмилателни системи, всички от които допринасят за повишена сложност.
3. Еволюционни връзки :Симетрията се счита за важна характеристика за разбирането на еволюционните връзки между различните групи животни. Наличието или отсъствието на двустранна симетрия и степента на сложност в рамките на симетричните планове на тялото са фактори, които помагат за класифицирането и разграничаването на различните таксони.
Връзката между симетрия и сложност не е абсолютна, тъй като има изключения и вариации в различните групи животни. Въпреки това, като цяло двустранно симетричните животни показват по-голяма сложност по отношение на организацията на тялото, функцията и адаптациите в сравнение с радиално симетричните животни.