Ето какво знаем:
Кучетата са силно настроени към езика на човешкото тяло и гласовите сигнали:
* Изразяване на лицето: Кучетата могат да разпознаят изражението на лицето за щастие, тъга и гняв.
* Тон на гласа: Кучетата реагират различно на щастливи, тъжни и гневни тонове. Те дори могат да се научат да разграничават думи като „ходене“ и „лечение“ въз основа на тона, който използвате.
* Език на тялото: Кучетата вдигат на фини сигнали като спуснати рамене, отклонени поглед или повдигнат глас.
Кучетата могат да се качат на хормонални промени:
* хормони на стреса: Изследванията показват, че кучетата могат да открият хормони на стреса като кортизол в човешката пот. Това може да обясни защо кучетата изглежда усещат, когато сте стресирани.
* окситоцин: Окситоцинът „Любов хормон“ се освобождава както при кучета, така и при хора по време на свързващи взаимодействия, които биха могли да допринесат за силната връзка, която изпитваме с нашите пухкави приятели.
Кучетата могат да се научат да свързват определени поведения с конкретни емоции:
* Обучение: Кучетата могат да се научат да свързват специфично поведение с определени думи или команди, като „седнете“ за спокойствие или „извличане“ за вълнение.
* опит: Чрез многократни взаимодействия кучетата се научават да свързват определени ситуации с конкретни емоции.
Като цяло: Макар че е малко вероятно кучетата наистина да „разбират“ човешките емоции по същия начин, по който го правим, те са невероятно чувствителни към нашите емоционални състояния и отговарят съответно. Тази чувствителност вероятно е комбинация от техните естествени инстинкти и техните научени преживявания с нас.
Помислете за това по този начин: Кучетата може да не успеят да кажат „днес изглеждаш тъжен“, но със сигурност могат да усещат, че нещо е изключено и реагира с успокояващо поведение, като да те блъска с носа си или да седи тихо до теб.