Медицински:
* Инфекция на пикочните пътища (UTI): A UTI може да причини повишена честота на уриниране и спешност, което води до злополуки.
* бъбречно заболяване: Проблемите с бъбреците могат да доведат до инконтиненция и затруднения с контролирането на уринирането.
* Диабет: Диабетът може да причини повишена жажда и уриниране, което може да доведе до злополуки.
* Хормонални дисбаланси: Хормоналните проблеми, особено при по -възрастните кучета, могат да допринесат за инконтиненцията на урина.
* Когнитивен спад: Старшите кучета може да имат затруднения да си спомнят къде трябва да уринират.
* Физически ограничения: Кучетата с артрит или други проблеми с мобилността може да имат проблеми с стигането до определената им саксия.
Поведенчески:
* Маркиране на територия: Кучетата, особено непокътнати мъже, могат да пикаят на мебели, за да отбележат своята територия.
* Тревожност или стрес: Куче, което е тревожно или стресирано, може да има аварии. Това може да се дължи на тревожност за раздяла, страх от гръмотевични бури или други задействания.
* Липса на домашно облекло: Ако кучето не е напълно облечено в къщи, може да има аварии, особено на меки повърхности като легла.
* Наказание: Ако кучето е наказано за злополуки, то може да стане страх и тревожно, което води до повече аварии.
* Предпочитание: Някои кучета просто предпочитат да уринират на меки повърхности като легла.
Други възможности:
* Странични ефекти от лекарствата: Някои лекарства могат да причинят уринарна инконтиненция като страничен ефект.
* Промени в рутината: Промените в рутината на кучето, като нов член на семейството или пътуване, могат да доведат до стрес и злополуки.
Какво да правя:
1. Консултирайте се с ветеринарен лекар: Винаги е най -добре да изключите всички основни медицински проблеми.
2. Наблюдавайте поведението на вашето куче: Обърнете внимание кога се случват злополуки и какво може да ги задейства.
3. Правилно домашно разстояние: Ако вашето куче не е напълно в къщи, следвайте последователна програма за обучение.
4. Адрес безпокойство: Ако тревожността е фактор, опитайте техники за релаксация, дифузори на феромони или консултирайте се сертифициран ветеринарен бихевиорист.
5. Дръжте леглото на кучето си чисто: Измийте редовно леглото на кучето си и избягвайте да използвате тежки почистващи препарати.
6. Осигурете подходящи гърненни почивки: Уверете се, че вашето куче има редовен достъп до определена саксия.
7. Създайте безопасна и удобна среда: Уверете се, че вашето куче има безопасно и удобно пространство, където се чувства сигурно.
Не забравяйте, че е важно да сте търпеливи и съобразени с кучето си. Като се обърнете към основната кауза, можете да помогнете на кучето си да спре да пикае на леглото и да поддържа щастлива и здрава връзка.