Вокализации:
* Кора: Класическият звук на кучето, използван по различни причини, включително сигнал, поздрав и изразяване на вълнение или безсилие.
* Howl: Дълъг, изтеглен звук, често използван за комуникация на дълги разстояния или за изразяване на самота.
* Ръвен: Нисък, гуйтурен звук, използван като предупреждение или заплаха.
* хленчене: Високо изкривен звук често се използва за изразяване на болка, тревожност или желание за нещо.
* yelp: Остър, внезапен звук често се използва за изразяване на изненада или болка.
* Sniffle: Мек, носен звук често се издава, когато куче мирише на нещо интересно.
* панталон: Бърз, плитък дишащ звук, често се прави, когато куче е горещо или стресирано.
* Squeal: Високо изкривен звук често се издава, когато куче е развълнуван или игрив.
Неокализации:
* Тръка на опашка: Признак на щастие и вълнение.
* ушите се забиха: Знак за бдителност и интерес.
* Поза на тялото: Езикът на тялото на кучето може да предаде много информация, от приятелски до заплашителна.
* задъхан: Докато е вокализация, това е и физически акт, който може да съобщава стреса или вълнението.
Специфичните звуци, които кучето издава, могат да варират в зависимост от породата, възрастта и индивидуалната личност.
Важно е да се отбележи, че вокализацията на кучето и езика на тялото са техните основни начини за комуникация с хората. Обръщането на внимание на тези сигнали може да ви помогне да разберете нуждите и чувствата на вашето куче.