1. Още обонятелни рецептори: Кучетата имат около 300 милиона обонятелни рецептори в носовете си, докато хората имат само около 5 милиона. Това означава, че те имат много по -голяма повърхност, посветена на откриване на миризми.
2. По -голяма обонятелна крушка: Обонятелната крушка е частта от мозъка, която обработва информация за миризмата. Кучетата имат по -голяма обонятелна крушка от хората, което им позволява да обработват мирише по -ефективно.
3. Специален орган, наречен Vomeronasal Organ: Този орган, известен още като орган на Якобсън, се намира на покрива на устата и е отговорен за откриването на феромони. Феромоните са химикали, които животните използват, за да общуват помежду си.
4. Постоянно смъркане: Кучетата непрекъснато подушават обкръжението си, което ги излага на повече миризми от хората. Тази непрекъсната експозиция помага на мозъка им да се научат да идентифицират и разграничават различни аромати.
5. Специализирани техники за смъркане: Кучетата са развили уникални техники за миришещи, като тяхната „подушаваща походка“, където държат главата си ниско до земята и интензивно смърка. Това им позволява да вземат слаби миризми, които могат да бъдат пропуснати от хората.
6. Различно възприятие на миризмите: Докато хората могат да идентифицират хиляди различни миризми, кучетата вероятно могат да разграничат милиони. Осъбиването им е толкова остро, че те могат да открият малки промени в концентрацията, които хората дори не биха забелязали.
7. Мотивация: Кучетата имат силна мотивация да използват обонянието си по различни причини, като лов, проследяване или откриване на опасност. Това еволюционно налягане допълнително засили техните обонятелни способности.
По същество кучетата имат комбинация от биологични и поведенчески предимства, които правят обонянието им значително превъзхождащо хората.