Отговорност на отглеждача
Отглеждането не е лека задача. Трябва да знаете целта на породата, предците (мин. 3 поколения) и генетичните болести. Разбиране на линейно отглеждане, инбрийдинг и ауткросинг е критично за избягване на здравословни проблеми.
Отглеждане по външен вид/родословие vs. Генетика
Доколкото наскоро отглеждачите избират по външен вид или престижно родословие. Днес имат достъп до генетично профилиране и тестове за подобряване на здравето.
Линейно отглеждане, инбрийдинг и ауткросинг
- Линейно отглеждане (line breeding): По-мек вид инбрийдинг, „ъгъл на селективното отглеждане“. Нпр. дядо-внучка, леля-внук. Концентрира гените (добри и лоши) по-постепенно.
- Инбрийдинг (inbreeding): Сближаване на близи роднини: майка-син, баща-кърка, братовчеди.
- Ауткросинг (outcrossing): Сближаване на явно непокръвени кучета. При малките генови фондове – непокръвени в рамките на 4-6 поколения.
Генетични болести и Коефициент на инбрийдинг (COI)
COI измерва вероятност даден ген да идва от конкретен предък. Непокръвени = COI 0. Брат-сестра = COI 50% (ако родителите са непокръвени). Много поколения за 100%. Нисък COI е желателен, но инбрийдинг може да разкрие скрити дефекти за елиминиране.
Отглеждане на братовчеди
Едно поколение брат-сестра не носи екстраординарни рискове. При опитен отглеждач инбрийдинг е инструмент за разкриване на генетични недостатъци.
Истината за „хибридна сила“
Истинска хибридна сила не съществува при смесени породи (една вида). Генетичните проблеми стават по-трудни за проследяване и се появяват неочаквано. Пример: коли с PRA + немски овчар с хип дисплазия -> щенята носят PRA. Инбрийдинг на смесени породи = същите делетерични ефекти.