1. Висока метаболитна скорост: Ендотермите имат по -висока метаболитна скорост в сравнение с ектотермичните животни. Това означава, че те генерират топлина вътрешно чрез процеса на клетъчно дишане, което спомага за поддържане на телесната им температура.
2. Изолация: Ендотермичните животни често притежават изолационни слоеве, като козина, пера или мехур, които помагат за намаляване на топлинната загуба от тялото. Тези слоеве улавят въздуха и осигуряват топлина.
3. вазодилатация и вазоконстрикция: Ендотермите имат способността да контролират диаметъра на кръвоносните съдове чрез вазодилатация и вазоконстрикция. Чрез разширяване на кръвоносните съдове в близост до повърхността на кожата, те могат да увеличат разсейването на топлина, когато е необходимо. Обратно, вазоконстрикцията помага за намаляване на притока на кръв към кожата и запазване на топлината.
4. Поведенчески адаптиции: Ендотермичните животни участват в поведенчески адаптации, за да поддържат телесната си температура. Например, те могат да се забавляват на слънце, за да абсорбират топлина или да търсят убежище в хладна среда, за да предотвратят прегряване.
5. torpor and Hibernation: Някои ендотермични животни претърпяват периоди на Torpor или Hibernation по време на тежки условия. Torpor включва временен спад на телесната температура и метаболизма, което позволява на животното да запази енергията и да оцелее върху съхраняваните мазнини. Хибернацията е продължително състояние на Torpor, което продължава за продължителен период, обикновено през зимните месеци.
6. Системи за противодействие на топлообменния: Определени ендотерми имат специализирани съдови структури, като системи за обмен на топлообмен, които помагат да се запазят топлината. Например, в крайниците на някои животни артериите и вените са подредени в непосредствена близост, което позволява ефективен обмен на топло между топла артериална кръв и по -хладна венозна кръв, връщаща се от крайниците. Това свежда до минимум загубата на топлина през крайниците.
7. Кафява мастна тъкан (прилеп): Някои ендотермични животни, особено малки бозайници и хибернатори, притежават кафява мастна тъкан. Прилепът генерира топлина чрез процес, наречен невиждаща термогенеза, при който мастните киселини се разграждат и се превръщат в топлина, без да се нуждаят от мускулни контракции.
8. дихателни и сърдечно -съдови корекции: Ендотермичните животни могат да направят физиологични корекции на своите дихателни и сърдечно -съдови системи, за да се справят с температурните промени. Например, задъхването или изпотяването при бозайници помага за увеличаване на охлаждането на изпаренията, докато корекциите в сърдечната честота и разпределението на кръвния поток подпомагат поддържането на температурата хомеостаза.
Използвайки тези адаптации и механизми, ендотермичните животни могат да поддържат вътрешната си телесна температура в сравнително тесен диапазон, което им позволява да останат активни и да поддържат жизненоважни физиологични процеси, независимо от външната среда.