Какво е canine parvovirus (CPV)?
Каниният парвовирус (CPV) е една от най-честите инфекциозни болести при кучета в САЩ. Болезнът се предава чрез контакт с заразени излизания и се характеризира с воняво диарея, често кървена. Симптомите включват възеване, дехидратация, а в тежките случаи – треска и понижен брой бели кръвни телца. Има вакцина, но тя не винаги е 100% ефективна. Смъртността при заразени кучета е между 10% и 35%. При подозрение на парвовирус – незабавно обърнете се към ветеринарен лекар.
Основни лекарства и терапии
Електролитен разтвор – най-важното лечение
Възеването и диареята бързо водят до дехидратация. Рехидратацията през вена с балансиран електролитен разтвор е най-критичният елемент в лечението на парвовируса.
Реглан (метоклопрамид) или Тиган (триметобензамид)
За контрол на силните чревни скърби се прилагат антиеметици. Препоръчителните дози: Реглан 0.1–0.25 мг/кг 3–4 пъти дневно, или Тиган 1.5 мг/кг 4 пъти дневно (по препоръка на д-р Рон Хайнс, DVM).
Кефлин (цефалитин) – антибиотик срещу вторични инфекции
Кучетата с парвовирус са уязвими за бактериални суперинфекции. Кефлин се прилага по 5–15 мг/кг 4 пъти дневно интрамускулно или интравено.
Торбюгезик (буторфанол тартрат) – за облекчаване на болката
Доза: 0.05–0.1 мг/кг за намаляване на физическото страдание.
Стронгид или Немекс (пирантел памоат) – дехелминтизация
След потискане на чревните симптоми, много кучета се нуждаят от дехелминтизация. Доза: 2.5 мг/кг пирантел памоат.
Кръвни трансфузии при тежки случаи
При сериозна загуба на кръв чрез възеване и диарея може да се наложи кръвна трансфузия. При шок се прилагат кортикостероиди.
Важно: Парвовирусът е екстрен случай. Ранната ветеринарна интервенция драматично увеличава шансовете за изживяване.