Идентификация: Тапетемум луцидум
Очите на котките светят заради малка мембрана – тапететум луцидум (латински "светло тапетсерце"). Тя е от 15 слоя клетки директно зад ретината. 4 вида тапетета луцида (Ophthalmology for Veterinary Practitioners). Котките имат хориоидален тапететум келулозум – кристални структури от гуанин (Veterinary Neuroanatomy and Clinical Neurology).
Очен блясък
Хората виждат ефекта като блясък в тъмнината. Цветът зависи от цвята на окото, тапететума и източника на светлина. Често зелен тапететум, но иридесен -> зелен, жълт, син, бял. Червен блясък само при сини очи. Изключение: сиамски котки – винаги червени отблици (Ophthalmology for Veterinary Practitioners).
Функция
Тапетета луцида са ретрорефлектори – отразяват светлината обратно към източника с минимално разсейване. При намалена светлина виждането не губи яснота/контраст. Тапететумът усилва светлината, преминаваща през ретината -> котките виждат вълни, невидими за хората.
Предимства
Очен блясък позволява на хората да откриват котки нощем. Големите котки (тигри, лъвове) също го имат. Тънката мембрана позволява виждане в слаба светлина -> лов на разсвътане и залез (The Domestic Cat: The Biology of its Behavior). По-добри образи -> бърз и ефективен лов.
Разглеждания
Интензитетът на блясъка зависи от разширението на зениците. По-разширени -> по-голям блясък. Зениците се разширяват при по-малка светлина. Наследствени очи болести или траума -> по-слаб/няма блясък. Някои болести (глауком) подражават ефекта.