Нямах идея какво да правя или къде да отида. Бях изгубен и объркан. Аз се скитах по улиците, търсейки парчета храна и се скрих от студения вятър, който сякаш се пресече право през мен.
Започваше да се стъмва и аз започвах да се отчаях. Не бях в състояние да намеря храна или подслон и не знаех какво ще правя. Тъкмо щях да се откажа и да легна на тротоара, когато видях светлина, идваща от близкия прозорец.
Отидох до прозореца и погледнах вътре. Имаше топла, уютна стая, с огън, изгарящ в решетката и чиния с храна на масата. Виждах семейство, което седи около масата, смеейки се и говореше.
Усетих тъга. Мислех за собственото си семейство, което бях оставил във Франция. Исках да мога да бъда с тях, но знаех, че никога повече няма да е възможно.
Отвърнах се от прозореца и започнах да се отдалечавам, но след това чух глас.
- Ела тук, Кити - каза гласът.
Обърнах се и видях малко момиченце, стоящо на вратата. Беше облечена в нощница, а косата й беше в къдрици. Тя имаше любезна усмивка на лицето си.
Отидох при момиченцето и тя ме вдигна. Тя ме пренесе вътре в къщата и ме сложи на пода пред камината.
Бях толкова щастлив, че съм топъл и безопасен. Изтръгнах и разтрих по крака на момиченцето.
Родителите на момиченцето ме видяха и се усмихваха.
"Каква хубава котка", каза майката.
"Можем ли да го запазим?" - попита момиченцето.
- Разбира се, че можем - каза бащата. "Ще се погрижим добре за това."
Бях толкова щастлив. Бях намерил нов дом.
Останалата част от нощта прекарах пред камината. Бях толкова уморен, че дори не сънувах. Просто спах спокойно.
На сутринта се събудих за миризмата на готвене на закуска. Станах и се протегнах, след което отидох на масата. Момиченцето седеше на масата и ядеше купа със зърнени храни.
- Добро утро, Кити - каза тя. "Радвам се, че си тук."