Дефиниция
Стăm клетките са недиференцирани – могат да станат всеки тип клетка: от кръв до кост. Структурата им позволява да се превръщат в специализирани клетки през поколения. Две основни характеристики: способност за самовъзобновяване и диференциране в зрели клетки.
История
1960 г. – McCulloch и Till инжектират костен мозък в с lien на мишки. Образуват се „с lien колонии“. По-късно Andy Becker и Lou Siminovitch публикуват теорията и доказват самовъзобновяване. В ембрио стăm клетките стават всички специализирани типове, при възрастни – за ремонт и подмяна.
Локализация
Ембрионални стăm клетки – в бластоцистата, ~5ти ден след оплождане. 70-150 клетки. Вътрешната част (ембриобласт) формира ембриона. Външната (трофобласт) – плацента. При възрастни – в тъканите.
Състав
Стăm клетката е като всяка клетка, но ДНК не е активирана за диференциране. Съдържа: клетъчна мембрана, цитоплазма (воден разтвор с газове и органни вещества), органели – рибозоми (синтез на протеини), ендоплазматичен ретикулум (транспорт), Голджи апарат, митохондрии (енергия), лизосоми (унищожение на остатъци), центраиоли (деление). Ядро с ДНК, РНК и протеин за рибозоми. В стăm клетката все още няма стартирана диференциация.
Произход
- Ембрионални – от оплождени яйца след in vitro.
- Кръчен – от кръчен шнур, приличащи на костен мозък.
- Фетални – от тъкан на абортиран фетус, зона на гонадите.
- Плацентарни – подобни на кръчния.
- Възрастни – от органите, които репликират.
Ефекти
ДНК в ядрото има нужда от специфични химикали за да трансформира дъщерна клетка в диференцирана. Тези химикали със шаблона на ДНК стимулират деленето.
Теории/Спекулации
ASCБ (American Society for Cell Biology) 2008: възрастни стăm клетки също се самовъзобновяват. Трансплантирани в мишки с мускулни щети – възстановяват краката. Използвани са сателитни клетки от скелетните мускули.