Ампицилин и амоксицилин
Пеницилинови, първи избор при прости случаи на диарея. Действат срещу много организми, включително салмонели, но не срещу бактерии, произвеждащи бета-лактамази (E. coli, стафилококи). Амоксицилин често се комбинира с клавуланова киселина – по-мощен спектър. Най-чест страничен ефект: ръгане (<1% от случаите) – любим избор на много ветеринари.
Еритромицин
Действа подобно на пеницилините, но специфично срещу Campylobacter. Се прилага само при доказана диагноза от кален проба (трудна за диагностика – проби на всеки втори ден за седмица). Висока доза 5–10 дни. Страничен ефект: ръгане. Не се прилага при чернодробна дисфункция.
Меtronидазол
- Прости бактериални диареи и необичайни причини
- Giardia – едноклетъчен паразит, носещ се без симптоми. При симптоматични (котенца, болесни) – прекъсната/непрекъсната диарея. Лечение: висока доза 1 път дневно 5 дни – всички котки в домакинството.
- Бактериално превързване в тънкото черно – патогенни бактерии превъзхождат полезната флора. Пролонгирана доза за възстановяване на баланса.
- Алергични/хранителни чувствителности – меtronидазол + стероиди: антибиотикът намалява имунния отговор към алергена.
- Редки странични ефекти: ръгане, нервни знаци (неустойчивост, сулуби), чернодробни/уринарни проблеми. Не в първи триместър на бременност – тератогенен риск.
Сулфонамиди (често с триметоприм)
По-ефективна комбинация, бавно развиваща резистентност. Чувствителни: салмонели, токсоплазма. Прилагат се до 3 седмици. Странични ефекти могат да бъдат сериозни: остра хиперчувствителност, анорексия, спад на бели/червени крвни телца.
Тетрациклини (окситетрацилин, доксицилин)
Най-често за Campylobacter или бактериално превързване в тънкото черно. Считат се за безопасни, малко странични ефекти, подходящи при намалена бобрешна функция.
Тилозин
Рядко се използва при котки, но е избор за хронични инфекции на дебелото/прямото черно.