Чифтосване и свързване по двойки: Известно е, че лебедите образуват силни връзки по двойки и остават с партньорите си в продължение на много години. Те участват в ритуали на ухажване, като поклони, протягане на врата и взаимно перчене, подобно на концепцията за романтични връзки при хората.
Семейна структура: Лебедите живеят в семейни единици, обикновено състоящи се от чифтосана двойка и техните лебеди (млади лебеди). Те показват родителска грижа, защитавайки и отглеждайки своето потомство. Мъжките и женските лебеди споделят отговорностите за отглеждането на малките си, което е аналогично на динамиката на човешкото семейство.
Териториално поведение: Лебедите са доста териториални и защитават избраната от тях територия срещу други лебеди или потенциални заплахи. Те могат да проявяват агресивно поведение, като съскане, пляскане с криле или дори преследване на натрапници, което напомня на териториалното поведение, наблюдавано при хората.
Комуникация: Лебедите използват различни вокализации, пози и движения на тялото, за да общуват помежду си. Те излъчват различни призиви, за да предадат конкретни съобщения, като тревога, ухажване или агресия. Тези комуникационни модели имат паралели с човешкия език и невербалните сигнали.
Учене и адаптиране: Лебедите са интелигентни птици и демонстрират способността да учат и да се адаптират към околната среда. Те могат да разпознават отделни хора или обекти и съответно да променят поведението си, подобно на хората, които се учат от своя опит.
Социализация: Въпреки че не са толкова социални като някои други видове птици, лебедите си взаимодействат помежду си в групи и образуват социални йерархии. Те установяват отношения на господство, ангажират се в социални грижи и участват в обществени дейности, което е поведение, наблюдавано в човешките общества.
Като цяло, докато лебедите са животни със собствено различно поведение и биология, те показват определени черти и модели, които могат да се разглеждат като аналогични на аспекти на човешкото поведение и социални взаимодействия.