При насочения подбор индивидите в единия край на фенотипния спектър имат по-висока вероятност за оцеляване и възпроизвеждане, отколкото индивидите с междинни фенотипове или тези в противоположния край на спектъра. Това води до постепенно изместване на средната популация в една посока. С други думи, насоченият подбор благоприятства индивиди с екстремни черти, което води до еволюцията на два различни размера на клюна в този случай.