1. Въздушен поток:Делфините дишат въздух през един отвор, разположен в горната част на главата им. Когато издишват, те могат да насочат въздушния поток през звуковите устни.
2. Фонични устни:Фоничните устни са две дебели, месести гънки от тъкан, разположени вътре в дупката. Тези гънки от тъкан са много еластични и могат да вибрират бързо, когато въздухът преминава през тях.
3. Вибрация:Когато въздухът преминава през фоничните устни, той ги кара да вибрират. Честотата на тези вибрации определя височината на произведения звук. Делфините могат да произвеждат широка гама от звуци, като променят напрежението и сковаността на звуковите устни.
4. Произвеждане на звук:Вибрациите на фоничните устни създават звукови вълни, които пътуват през водата и въздуха. Тези звукови вълни могат да бъдат чути от други делфини и морски животни, което позволява комуникация и ехолокация.
5. Ехолокация:Делфините използват ехолокация, за да се ориентират в заобикалящата ги среда и да намерят плячка. Те издават високи щракания или свирки и след това слушат за ехото, което отскача от обектите в околната среда. Това им позволява да създават ментална карта на заобикалящата ги среда и да откриват обекти дори в мътни или тъмни води.
Делфините имат забележителен контрол върху производството на звук и могат да издават различни щракания, свирки и импулсни звънове. Всеки тип звук служи за специфична цел, като комуникация, ехолокация или социално взаимодействие. Изследването на звуците на делфините, известно като биоакустика, предостави ценна представа за поведението, комуникацията и сетивните способности на тези интелигентни морски бозайници.