Дефиниция: Реактивният самолет използва реактивен двигател за генериране на тяга и подвижване. Реактивните двигатели произвеждат тяга, като изхвърлят високоскоростни изпускателни газове, създавайки реактивна сила, която движи самолета напред.
Типове: Има два основни типа реактивни двигатели: турбореактивни и турбовентилови. Турбореактивните са по-прости и по-рани, състоящи се от компресор, камера за сгоряване и турбина. Турбовентиловите са по-напреднали и ефективни, с голям вентилатор на предната част за генериране на допълнителна тяга.
Скорост: Реактивните самолети са способни да летят на много по-високи скорости от пропелерните. Някои съвременни военни изтребители могат да достигнат надзвукови скорости.
Горивно ефективност: В сравнение с пропелерните самолети, реактивните са по-малко горивно ефективни, особено при по-ниски скорости. Турбовентиловите двигатели са разработени за подобрена горивна ефективност в сравнение с турбореактивните.
Шум: Реактивните двигатели произвеждат значителен шум при работа поради високоскоростните изпускателни газове и разликите в налягането. Разработени са напреднали дизайни и технологии за намаляване на шума.
Носна сила: Реактивните самолети генерират носна сила предимно чрез крилата си, подобно на другите самолети с фиксирани крила.
Безопасност: Съвременните реактивни самолети са оборудвани с напреднали системи за безопасност и резервиране, включително множество резервни системи, детекция и потискане на пожари, и различни навигационни и комуникационни технологии.
История: Първият успешен реактивен самолет е Хайнкел He 178, който е полетел през 1939 г. Оттогава реактивните самолети са преживели бързо развитие, ставайки доминираща форма на транспорт за дълги разстояния.
Екологично въздействие: Реактивните самолети допринасят за екологични проблеми поради емисии на замърсители и парникови газове като въглестичен диоксид, азотни оксиди и водна пара. Извършват се усилия за разработване на по-екологични реактивни двигатели и технологии.