Бързите и тежки промени в климата на Земята могат да доведат до масово измиране. Тези промени могат да включват екстремни температурни промени, промени в моделите на валежите и промени в океанските течения. Такива промени могат да нарушат екосистемите и да затруднят адаптирането и оцеляването на видовете. Например „Голямото умиране“ или пермско-триаското изчезване, настъпило преди приблизително 252 милиона години, се смята, че е причинено от период на интензивно глобално затопляне и свързаните с него промени в климата.
Загуба и унищожаване на местообитания:
Широко разпространената загуба и унищожаване на местообитания може да има опустошителни последици за цели екосистеми и да доведе до изчезването на множество видове. Когато естествените местообитания се изчистват за развитие, земеделие, дърводобив или други човешки дейности, това лишава видовете от техните основни ресурси, като храна, подслон и места за размножаване. Това може да доведе до намаляване на популацията и в крайна сметка да увеличи риска от изчезване. Например унищожаването на тропическите гори е допринесло значително за застрашаването и потенциалното изчезване на множество растителни и животински видове, които наричат тези гори свои домове.
Прекомерен лов и прекомерен риболов:
Неустойчивите практики за лов и риболов могат бързо да изчерпят популациите на видовете и да ги тласнат към изчезване. Свръхексплоатацията на дивата природа за храна, кожа, лекарства или други цели може да доведе до значително намаляване на популацията и неспособност на видовете да се възпроизвеждат и поддържат в дивата природа. Например прекомерният лов на пътнически гълъби, които някога са били изобилни в Северна Америка, е довел до тяхното изчезване в началото на 20 век. По същия начин нерегламентираните риболовни практики са допринесли за намаляването на различни видове риба, заплашвайки стабилността на морските екосистеми.
Замърсяване и токсини:
Изпускането на замърсители и токсични вещества в околната среда може да има вредно въздействие върху дивата природа и нейните екосистеми. Замърсяването, включително индустриални химикали, пестициди, пластмаси и тежки метали, може да навлезе в хранителните вериги и да повлияе отрицателно на здравето, репродуктивния успех и оцеляването на видовете. Например, употребата на ДДТ, пестицид, причини сериозно намаляване на популацията на различни видове птици, най-вече на сокола скитник, поради бионатрупването му в хранителната верига и изтъняването на черупката на яйцата.
Инвазивни видове:
Въвеждането на неместни видове в нови среди може да наруши екологичния баланс и да представлява значителна заплаха за местните видове. Инвазивните видове често имат конкурентни предимства пред местните видове, като бързи темпове на възпроизводство, адаптивност или липса на естествени хищници. Те могат да изпреварват местните видове за ресурси, да предават болести или да променят местообитанията, което води до намаляване на популацията и потенциално изчезване на местни таксони. Например въвеждането на кафявата дървесна змия в Гуам доведе до изчезване или сериозно намаляване на популацията на няколко местни вида птици и влечуги.
Важно е да се отбележи, че тези фактори могат да действат синергично, като усилват въздействието си върху биоразнообразието. Справянето с тези заплахи и работата за устойчиви практики, усилията за опазване и международното сътрудничество са от решаващо значение за предотвратяване на бъдещи събития на изчезване и запазване на биоразнообразието на Земята за бъдещите поколения.