Поведение
Дикобразите могат да са единични, но понякто споделят укритие с друг, особено през зимата. Те са нощни и прекарват повечето от денонощието под скали или в нори. Ако видите дикобраз дневно, това обикновено означава, че е болен, ранен, стар или гладен. Злето им зрение ги налага да се доверяват на слух и миризма.
Комуникация
Дикобразите комуникират чрез вокализации, миризматични маркери и телесен език.
Вокализации: Изпускат berbagai звуци – мръмур, викове, цвъквания. Служат за предупреждение за опасност, отстраняване на хищници, привличане на партньори.
Миризматично маркиране: Маркират територия с урин, фекалии и миризматични жлези. Това отблъсква други дикобрази.
Телесен език: Използват позури за съобщения. Например, заплашен дикобраз извива гърба и издига иглите си.
Хранене
Дикобразите са травоядни – корा, листа, клончета, плодове. Ядат и орехи, борани, насекоми. Имат остри зъби, приспособени за грызене на дървесина.
Хищници
Дикобразите имат малко хищници заради иглите. Въпреки това, понякто са жертва на вълци,коїоти, росомахи и големи хищни птици.
Защита
Когато се чувства заплашен, дикобразът обръща гърба и издига иглите. Те са остри и с заводи, лесно пробиват кожата на хищника. Ако хищник бъде уколнат, иглите причиняват силна болка и инфекция.
Дикобразите могат да отделят гнусен спрей от анални жлези, който отблъсква хищниците и е ефективен за отдалечаване.