1. Индиана прилеп (Myotis sodalis):Прилепът на Индиана е малка кафява бухалка, която е федерално изброена като застрашена. Той обитава пещери и залесени райони в парка. Поради загубата на местообитания и синдрома на бял нос, смъртоносно гъбично заболяване, което засяга прилепите на хибернация, популацията на прилепите в Индиана намаля значително.
2. Сив вълк (Канис Лупус):Сивият вълк исторически присъстваше в района на Големите димни планини, но е изкоренен до началото на 20 век поради лов и преследване. Полагат се усилия за въвеждане на сивия вълк в парка, с потенциални ползи за възстановяване на екосистемата и динамика на хищници.
3. Elk (Cervus canadensis):Елк някога са били в изобилие в Големите опушени планини, но са изправени пред намаляване на населението поради пренареждането. Те бяха въведени отново в парка през 2001 г. и оттогава създадоха малко, но нарастващо население. Elk се считат за основен вид, тъй като тяхното поведение на паша влияе на растителните общности и осигурява местообитание за други диви животни.
4. Вирджиния Северна летяща катеричка (Glaucomys Sabrinus fuscus):Този подвид на северната летяща катеричка е ендемичен за южните Апалахийски планини, включително Големите димни планини. Той е застрашен федерално поради фактори като загуба на местообитание и фрагментация. Усилията за опазване се фокусират върху защитата на останалите му местообитания и справяне с заплахите.
5. Апалахийска пътека Pupsfish (Cyprinodon Vernalis):Апалачийската пътека за пътека е малка риба, открита в изолирани планински потоци в парка. Той е посочен като застрашен поради ограничения си обхват и уязвимостта към деградацията на местообитанията и изменението на климата.
Защитата и запазването на застрашените видове е жизненоважен аспект на мисията на Националния парк „Големите опушени планини“ да запази богатото си биоразнообразие. Прилагат се различни мерки за опазване, включително управление на местообитанията, програми за мониторинг и образователни инициативи, за да се гарантира оцеляването на тези уязвими видове.