1. Защитни черупки:
Охлювите имат твърди, спираловидни черупки, направени от калциев карбонат, който им служи като основна защита срещу хищници, екстремни температури и загуба на влага. Черупката осигурява сигурно убежище и може да бъде прибрана за допълнителна безопасност.
2. Прибиращо се тяло:
Повечето охлюви могат напълно да приберат мекото си, уязвимо тяло в черупките си, когато са застрашени. Тази способност им предлага допълнителна защита и намалява излагането им на хищници и опасности от околната среда.
3. Радула за хранене:
Охлювите притежават радула, която е дрезгав език, покрит с малки зъби, използван за хранене. Уникалният дизайн на радулата им позволява да остъргват и поглъщат различни растителни материали, гъбички, водорасли и дори други малки животни.
4. Производство на слуз:
Охлювите произвеждат обилни количества слуз, която служи за много цели. Подпомага придвижването, като намалява триенето и им помага да се движат гладко по различни повърхности. Освен това слузта подпомага дишането и предпазва охлюва от изсъхване, като забавя загубата на вода.
5. Дишане:
Охлювите могат да адаптират дишането си към околната среда. Те имат специална дихателна структура, наречена мантийна кухина, която улеснява дишането както на въздух, така и на вода в зависимост от вида и местообитанието. Някои охлюви имат хриле, докато други имат бели дробове, дишащи въздух.
6. Крак за движение:
Мускулестият крак на охлювите им позволява да се движат бавно, но стабилно. Кракът отделя слуз, което позволява на охлюва да се плъзга по различни повърхности, включително стъкло и вертикални стени.
7. Очи и пипала:
Охлювите имат прибиращи се пипала, всяко с око на върха. Тези пипала им осигуряват известна степен на зрение, което им позволява да усещат светлина и да възприемат заобикалящата ги среда. Пипалата също играят решаваща роля при допир и хемосензация, като помагат на охлювите да намерят храна и да се ориентират в околната среда.
8. Естивация и хибернация:
Някои видове охлюви са се адаптирали да издържат на тежки метеорологични условия чрез периоди на латентност. Естивацията е латентно състояние през сухите сезони, докато хибернацията настъпва през студените зимни месеци. Като пестят енергия през тези времена, охлювите могат да оцелеят при неблагоприятни условия и да се появят, когато условията станат по-благоприятни.
9. Хермафродитизъм:
Повечето видове охлюви са хермафродити, притежаващи мъжки и женски репродуктивни органи. Тази адаптация им позволява да се размножават, без да имат нужда от партньор от противоположния пол. Може да възникне самооплождане или кръстосано оплождане с друг индивид, което гарантира оцеляването на вида дори при популации с ниска плътност.
10. Камуфлаж и апосематизъм:
Някои охлюви са развили адаптации, свързани с камуфлажа и апосема. Камуфлажът им помага да се слеят със заобикалящата ги среда и да избегнат хищниците, докато апосематичното оцветяване служи като предупредителен сигнал за потенциални хищници, показвайки, че са неприятни или токсични.
Притежавайки тези забележителни адаптации, охлювите са успели да виреят в различни екосистеми, от тропически гори до сухи пустини. Тяхната способност да се адаптират и преодоляват предизвикателствата на околната среда им е позволила да упорстват и да се диверсифицират по целия свят.