Животните непрекъснато си взаимодействат със средата си и реагират на различни стимули. Стимулите могат да бъдат всичко, което задейства реакция или отговор при животно. Примерите за стимули включват светлина, звук, температура, докосване, вкус, мирис и дори социални взаимодействия.
Животните имат сензорни рецептори, които откриват промени в околната среда и изпращат сигнали към нервната си система. След това нервната система обработва тези сигнали и инициира подходящи отговори. Тези отговори могат да включват промени в поведението, движението, физиологичното състояние или комуникацията с други животни.
Например, ако животно открие наличието на хищник, то може да реагира, като бяга, крие или възприема отбранително поведение. Ако се сблъска с храна, тя може да показва поведение на фуражи. Промените в температурата или нивата на светлина могат да задействат терморегулаторни реакции или промени в моделите на активност. Социалните взаимодействия, като обаждания за чифтосване или териториални дисплеи, също са примери за животни, отговарящи на стимули в тяхната среда.
Способността да се реагира на стимулите на околната среда е от съществено значение за оцеляването и адаптирането. Тя позволява на животните да се ориентират в обкръжението си, да намират ресурси, да избягват опасности и да взаимодействат с други членове на своите видове.