1. Бавен метаболизъм: Крокодилите имат сравнително бавна метаболитна скорост в сравнение с други животни. Това означава, че те изискват по -малко кислород, за да поддържат телесните си функции, което им позволява да останат под вода за по -дълги периоди.
2. Ефективно съхранение на кислород: Крокодилите имат специализирани структури в своята кръвоносна система, които позволяват ефективно съхранение на кислород. Те притежават голямо сърце с четири камери, което позволява отделяне на оксигенирана и дезоксигенирана кръв. Освен това, крокодилите имат висока концентрация на миоглобин в мускулите си, което помага да се съхраняват кислород за клетъчно дишане.
3. Намалена сърдечна честота: Когато крокодилите потопяват под вода, сърдечната им честота може да се забави значително. Тази адаптация помага да се запази кислород чрез намаляване на енергията, необходима за циркулация. Някои видове крокодили могат да намалят сърдечната им честота до 2-3 удара в минута, докато са под вода.
4. Носни клапани: Крокодилите имат специални клапани в ноздрите си, които автоматично се затварят, когато потопяват под вода. Тези клапани предотвратяват навлизането на водата в дихателната им система, което им позволява да останат под вода без риск от удавяне.
5. Анатомични адаптации: Крокодилите имат уникална структура на тялото, която улеснява оцеляването на подводите. Техните ноздри и уши са разположени отгоре на главите им, което им позволява да запазят жизнените си сензорни органи над водата, докато останалата част от тялото им е потопена.
6. Анаеробно дишане: Въпреки че крокодилите се разчитат предимно на аеробно дишане, те имат способността да преминават към анаеробно дишане за кратки периоди, когато нивата на кислород са изчерпани. По време на анаеробно дишане те разграждат глюкозата, без да използват кислород, произвеждайки млечна киселина като страничен продукт. Това позволява на крокодилите да генерират енергия, дори когато кислородът е ограничен.
7. Контрол на плаваемостта: Крокодилите могат да контролират плаваемостта си, като регулират количеството въздух в белите дробове и кухините на тялото. Това им позволява да останат спряни под вода на различни дълбочини, да запазят енергия и да оптимизират своите стратегии за лов.
Комбинацията от тези физиологични адаптации позволява на крокодилите да останат потопени под вода за продължителни периоди, вариращи от няколко минути до дори няколко часа в някои случаи. Способността им да запазват ефективно кислорода и да издържат на ниски нива на кислород, ги прави подходящи за своите водни местообитания и хищнически начин на живот.