1. Загуба на местообитание:Основната причина за застрашеността на африканския крокодил с тънка муцуна е загубата на местообитание. Техните естествени местообитания, включително сладководни блата, реки, езера и влажни зони, бързо се нарушават от човешки дейности като урбанизация, селско стопанство и развитие на инфраструктурата. Тези дейности унищожават или фрагментират техните местообитания, намалявайки наличното жизнено пространство и ресурсите за оцеляване на крокодила.
2. Лов и бракониерство:Африканските крокодили с тънка муцуна са обект на прицел заради тяхното месо, кожа и други части на тялото. Те се ловуват незаконно заради месото им, което се смята за деликатес в някои региони. Освен това търсенето на тяхната кожа в кожената промишленост представлява значителна заплаха. Нелегалната търговия с части от тялото им допълнително влошава намаляването на популацията им.
3. Конфликт между хора и диви животни:Тъй като човешките популации се разширяват и навлизат в местообитанията на крокодили, възникват конфликти между хората и крокодилите. Крокодилите понякога се разглеждат като заплаха за безопасността на хората, което води до тяхното преследване и убиване. Този конфликт допълнително допринася за намаляването на популациите им.
4. Замърсяване на околната среда:Замърсяването на водните тела от промишлени отпадъчни води, селскостопански отпадъчни води и изхвърляне на отпадни води влошава качеството на местообитанията на африканския крокодил с тънка муцуна. Това замърсяване може да замърси техните източници на храна и да повлияе неблагоприятно на техния репродуктивен успех.
5. Ограничен ареал:Африканските крокодили с тънка муцуна имат относително ограничено разпространение в сравнение с други видове крокодили. Те се срещат предимно във фрагментирани местообитания в части от Западна Африка, включително страни като Либерия, Сиера Леоне и Кот д'Ивоар. Този ограничен обхват означава, че те са по-податливи на въздействието на загуба на местообитания и други заплахи, споменати по-горе.
6. Бавна репродуктивна скорост:Крокодилите като цяло имат относително бавна репродуктивна скорост. Африканският крокодил с тънка муцуна достига полова зрялост на около 10-12 години, а женските снасят малък брой яйца (обикновено 10-20) само веднъж годишно. Тази бавна репродуктивна скорост ги прави особено уязвими към намаляване на популацията, причинено от лов, загуба на местообитания и други фактори.
Предприемат се усилия за опазване, като защита на местообитанията, правоприлагане за борба с незаконния лов, образователни и осведомителни програми и отглеждане на крокодили, за да се помогне за запазването на африканския крокодил с тънка муцуна и неговото естествено местообитание. Справянето с тези заплахи и гарантирането на дългосрочното им оцеляване обаче изисква съвместни усилия от природозащитници, правителства и общности за ефективна защита и управление на техните местообитания.