Физически защити:
* Труден, кожени фронтове: Много папрати имат дебели, кожени фронтове, които са устойчиви на увреждане от пашащи животни или тежки метеорологични условия.
* шипове и косми: Някои папрати имат шипове или косми на своите фронтове, които възпират тревопасните от яденето им.
* Неподадени съединения: Папратите могат да произвеждат химикали, които ги правят да имат вкус или дори са токсични за някои животни.
Химически защити:
* Анти-хербиворни съединения: Папратите произвеждат различни вторични метаболити, като танини, флавоноиди и алкалоиди, които имат анти-хербиворни свойства. Тези съединения могат да накарат папратите да вкусят горчиви, да намалят усвояемостта си или дори да са токсични за някои животни.
* Анти-гъбични и антибактериални съединения: Папратите произвеждат химикали, които помагат да ги предпазят от гъбични и бактериални инфекции.
Други защити:
* Бърз растеж: Папратите могат да растат бързо, което им помага да се възстановят от щети или паша.
* Спорна разпръскване: Папратите освобождават спори, които са разпръснати от вятър или вода, което им помага да колонизират нови райони и да избягват пренаселеността.
* Избор на местообитания: Папратите често живеят в сенчести, влажни среди, които са по -малко гостоприемни за тревопасните.
Специфични примери:
* Staghorn Fern: Тази папрат има трудни, кожени фронтове с косми, което затруднява яденето на животните.
* Bracken Fern: Тази папрат съдържа токсин, наречен ptaquiloside, който може да бъде отровен за добитък.
* Птична гнездова папрат: Тази папрат има уникален навик за растеж, като франките си образуват структура, подобна на гнездо, която помага да се защити развиващите се франди от хищници.
Като цяло папратите имат редица физически и химически защити, които им помагат да оцелеят в различни среди. Тези стратегии са от съществено значение за тяхното оцеляване, тъй като често са уязвими от хищници и болести.