* Липса на естествени защити: Английските ангори се отглеждат заради луксозната си козина, а не за оцеляване в природата. Липсват им естествените инстинкти и физическите адаптации на дивите зайци, като силни нокти за копаене на бразди или способността да се смесват със своето обкръжение.
* уязвимост към хищници: Дългата им пухкава козина ги прави лесни мишени за хищници като лисици, сови и дори по -големи птици. Те също не са толкова пъргави, колкото дивите зайци, което ги прави по -малко умели да избягат от опасност.
* чувствителност към тежко време: Тяхната дебела козина, макар и красива, би била недостатък при тежко време. Това би ги накарало да се прегряват при горещи температури и може да стане матиран и замразен в студени условия.
* Намиране на храна и вода: Английските ангори се използват за контролирана среда с постоянен достъп до храна и вода. В природата те ще трябва да се научат да се хранят за издръжка, което е трудна и предизвикателна задача.
* Социализация: Английските ангори се отглеждат като животни за придружители и често са социализирани с хора. Те не биха знаели как да взаимодействат с други зайци в дива среда, което потенциално води до конфликт или изолация.
В обобщение, на английските ангори нямат необходимите умения за оцеляване и адаптации, които да процъфтяват в природата. Те биха били изключително уязвими от хищници, крайности на времето и предизвикателствата при намирането на храна и вода.
Ако някога намерите английска ангора извън контролирана среда, важно е да се свържете с местния приют за животни или спасителна организация. Тези животни зависят от грижата за човека и трябва да бъдат върнати в безопасна и удобна среда.