1. Липса на челюсти:
Най -отличителната черта на агнитените е липсата им на челюсти. Докато много видове риби са развили челюсти, агнитените са запазили устата без януари с кръгъл или овален отвор. Тази адаптация им позволява да се хранят чрез засмукване, създавайки вакуум, който рисува в плячка.
2. Фарингеални структури:
Агнитените притежават специализирани фарингеални структури в гърлото си, които използват за хранене и дишане. Тези структури включват веларни пипала и клониални торбички. Велар пипалата служат като апарат за хранене с филтри, докато браншиалните торбички играят роля в дишането и обмена на газ.
3. Везни:
Агнитените имат защитни люспи, покриващи телата си, осигуряващи физическа защита срещу хищници и опасности от околната среда. Тези везни могат да бъдат циклоидни (гладко острие) или плакоидни (подобни на зъби). Везните на някои агнитени, като лампи, са съставени от уникален протеинов материал, наречен кератин.
4. Система за странична линия:
Много агматини имат добре развита странична линия на страничната линия, сензорна организация, която им помага да открият водни течения, вибрации и движения в заобикалящата среда. Тази система им помага в навигацията, избягването на хищници и откриването на плячка.
5. Мигриращо поведение:
Определени агнитани, като лампи и морски лампи, проявяват мигриращо поведение. Тези видове предприемат движения на дълги разстояния между сладководни реки, където са хвърлящи хайвера си, в морска среда, където се хранят и растат. Миграцията им позволява да имат достъп до подходящи местообитания и да намерят изобилие от хранителни ресурси.
6. Паразитно хранене (при някои видове):
Някои агнитани, като лампи, са развили стратегия за паразитно хранене. Lampreys се прикрепят към други риби, използвайки техните специализирани уста и разрушават езика, за да се хранят с кръвта и телесните течности на гостоприемника. Тази адаптация им позволява да получат хранителни вещества, без да изразходват енергия за улов на плячка.
7. Хранене на филтри:
Hagfishes, друга група агнитени, са се приспособили към храненето с филтри. Те използват своите слухови уста и фарингеални структури, за да поглъщат органична материя, включително мъртви или разпадащи се организми, от морското дъно. Тази адаптация им позволява да експлоатират хранителни източници, които другите риби може да не могат да използват.
8. Намалена осификация:
За разлика от много други гръбначни животни, агнитените имат хрущялен скелет, а не напълно костифициран. Това намаляване на костната маса позволява по -голяма гъвкавост и пъргавина във водата, което им осигурява предимство при избягването на хищници и маневриране.
9. Биолуминесценция:
Определени дълбоководни агнотани, като тихоокеанския хагфиш, притежават биолуминесцентни органи, които произвеждат светлина. Смята се, че тези органи имат функции като интраспецифична комуникация, възпиране на хищници или камуфлаж в тъмните абисални дълбочини.
10. Viviparity:
Някои агматини, като Тихоокеанският Брук Лампрей, са развили жизненост, което означава, че раждат на живо млади. Тази репродуктивна стратегия гарантира, че развиващите се ембриони получават защита и подхранване в тялото на майката, увеличавайки шансовете за оцеляване в предизвикателна среда.
Тези адаптации демонстрират разнообразните стратегии за оцеляване и екологичните роли на агнитените в различни водни местообитания. Въпреки древния си еволюционен произход, агнитените продължават да продължават и процъфтяват в съвременните екосистеми, като показват устойчивостта и адаптивността на тази уникална група от челюстни риби.