Шинтоизмът няма централна религиозна фигура или конкретен пророк, който го е основал. Вместо това, това е колекция от различни вярвания и практики, които са се развили с течение на времето, базирани на почитта към природата и поклонението на ками или духове. Концепцията за ками обхваща широк спектър от божествени същности, включително богове, богини, природни сили и духове на предци.
Шинто традиционно се счита за недоктринална религия без фиксиран набор от вярвания или писания. Той подчертава значението на ритуалните практики, фестивалите и церемониите за свързване с ками и поддържане на хармонична връзка с естествения свят.
Въпреки че шинтоизмът няма конкретен основател, има няколко забележителни исторически фигури, които са допринесли за неговото развитие и оформяне. Например принц Шотоку (574-622) въвежда будизма в Япония и насърчава включването на будистки елементи в шинтоизма. Император Мейджи (1852-1912) изигра значителна роля в популяризирането на Шинто като национална религия по време на епохата Мейджи, като създаде държавен Шинто и затвърди мястото му като централна част от японската култура.