* Звукът на морето:
* "Вълните се разбиха и ревеха, белите им гребени се хвърляха към скалите" - това описание използва думите "катастрофира" и "реве", за да имитира звука на вълните, които се разбиват.
* "Морето въздъхна и прошепна на брега" - това описание използва "въздъхна" и "прошепна", за да заснеме по -спокоен, по -нежен звук на океана.
* Животински звуци:
* "The Strets играха и изпищяха във водата" - думата "изпищя" имитира звука на свиренето на видри.
* "Вълците извиваха през нощта" - думата "вият" предизвиква звука на вълците, които вият.
* Човешки звуци:
* „Карана извика от страх“ - макар да не е директна ономатопея, „извика“ подсказва звука на човек, който вика.
* "Селяните скандираха песните си" - думата "скандирана" предполага ритмичен, повтарящ се звук.
Струва си да се отбележи, че авторът Скот О'Дел подчертава визуалните аспекти на историята. Описанието на острова, животните и оцеляването на Карана са ярко боядисани. Докато звукът присъства, той често служи за подобряване на атмосферата или настроението, а не е основният фокус.