„Островът на сините делфини“ не съдържа много традиционни примери за ономатопея, но авторът описва звуци по начини, които евокират техния аудиален ефект.
Например, морето е описано с думи като „разбива се“ и „ръмжи“ за вълните, или „въздиша“ и „шепне“ за по-мека вода. Животински звуци включват выдрази, които „пищят“, и вълкове, които „въят“. Човешки звуци включват Карана, която вика от страх, и жителите, които пеят песни.
Скот О'Дел акцентира върху визуалните аспекти на историята, използвайки звука предимно за подсилване на атмосферата и настроението, а не като централно литературно средство.