1. Специализирани бъбреци: Биковите акули имат бъбреци, които могат да коригират функцията си, за да регулират нивата на сол в кръвта си. В солена вода техните бъбреци запазват вода и отделят излишната сол. В сладка вода те запазват сол и отделят излишната вода.
2. Хлоридни клетки: Тези специализирани клетки в техните хриле помагат да се регулират нивата на сол, като активно изпомпват сол от телата им в сладководна среда и абсорбират сол от заобикалящата вода в солена вода.
3. Кръвна осмолалност: Биковите акули могат да поддържат сравнително стабилна осмолалност на кръвта (концентрацията на разтворени вещества), дори когато се движат между солена вода и сладководна среда. Това е от решаващо значение, тъй като значителна разлика в осмолалността между кръвта и заобикалящата вода може да доведе до преместване на водата във или извън клетките на акулата, което потенциално причинява увреждане.
4. Поведенчески адаптации: Известно е, че акулите на бик прекарват време както в солена вода, така и в сладководна среда. Те дори могат да пътуват нагоре по реки и устия за продължителни периоди, като допълнително показват своята еврихалинна природа.
Тези адаптации позволяват на биковите акули да процъфтяват в различни местообитания, от крайбрежни води до сладководни реки и устия. Това им дава значително предимство по отношение на наличието на храна и намалява конкуренцията с други видове.