Ето по-подробно обяснение как китът контролира посоката на плуване с помощта на метилите на опашката си:
Задвижване: Опашните метили на кита са мощни мускули, които могат да генерират огромна сила. Когато китът свие тези мускули, това кара метилите да се люлеят надолу. Това низходящо движение на метилите избутва водата назад, задвижвайки кита напред. Китът може да увеличи скоростта си, като свие мускулите на опашката си по-силно или като увеличи честотата на ударите на опашката.
Струговане: За да се обърне, китът регулира ъгъла на опашката си. Когато китът иска да се обърне надясно, той накланя дясната си метила надолу, а лявата метил нагоре. Това създава дисбаланс в силите, генерирани от метилите, карайки кита да се обърне надясно. По същия начин, за да завие наляво, китът накланя лявата си метила надолу, а дясната метил нагоре.
Маневреност: Опашните метили на кита осигуряват голяма степен на маневреност. Китът може да се обръща бързо и лесно, дори и в тесни пространства. Тази маневреност е от съществено значение за китовете, за да се ориентират в сложната си подводна среда, която може да включва препятствия като скали, коралови рифове и друг морски живот.
В допълнение към метилите на опашката, китовете също използват своите гръдни перки или плавници, за да контролират посоката на плуване. Гръдните перки са разположени от двете страни на тялото на кита и се използват за управление и баланс. Китът може да движи гръдните си перки в различни посоки, за да насочва движението си във водата.
Като цяло, комбинацията от опашни метили и гръдни перки позволява на китовете да плуват ефективно и маневрено във водата, което им позволява да навигират ефективно в обширните си океански местообитания.