Според Книгата на Откровението (глава 20) всички човешки същества, които не се намират в Книгата на живота, ще бъдат изправени пред Бог за съд. Книгата на живота представлява списък на онези, чиито грехове са били простени чрез вяра в Исус Христос. Онези, чиито имена не са в Книгата на живота, ще бъдат съдени въз основа на техните действия, дела и думи през живота им.
Стандартът за съдене е Божият закон, както е разкрит в Библията, който обхваща всички морални принципи и заповеди. Библията заявява, че всички хора не отговарят на Божия съвършен стандарт и следователно се нуждаят от спасение и прошка чрез Исус Христос.
По отношение на християните е важно да се разбере, че спасението в християнството не се основава на нашите дела или постижения, а единствено на благодатта и милостта на Бог чрез вяра в Исус Христос. Въпреки това, християните все още са отговорни за своите избори и действия и са призовани да живеят живот на послушание и праведност.
Въпреки че християните са спасени от вечно осъждане чрез вяра в Христос, те все още ще се изправят пред вид съд или оценка пред Бог, наречен Съдилището на Христос, което е различно от Съда на Великия бял трон. Тази оценка се фокусира върху оценката на живота на вярващите и тяхното управление на Божиите ресурси и дарове.
В обобщение, присъдата на Великия бял трон е описана в Откровение като присъда според делата за онези, чиито имена не са намерени в Книгата на живота. Тази присъда служи като напомняне, че всички човешки същества са отговорни за своите дела и избори и в крайна сметка ще бъдат изправени пред Божията оценка и справедливост.