1. Живак в околната среда :Живакът навлиза в околната среда от естествени източници, като вулканична дейност и ерозия на скали, както и от човешки дейности като промишлени емисии и изгаряне на въглища.
2. Живак във вода :Живакът може да се отложи във водни обекти чрез атмосферно отлагане, оттичане от замърсена земя и промишлени зауствания. Съществува в различни химични форми, включително елементарен живак, неорганични живачни соли и органични живачни съединения като метилживак.
3. Поглъщане на фитопланктон и водорасли :Фитопланктонът и водораслите абсорбират и натрупват живак от водата. Като първични производители, те формират основата на водната хранителна верига.
4. Консумация на зоопланктон :Зоопланктонът се храни с фитопланктон и водорасли, концентрирайки наличния живак в плячката си.
5. Консумация на дребна риба :Малките риби консумират зоопланктон и натрупват по-високи нива на живак.
6. Голяма консумация на риба :По-големите риби, като риба тон, риба меч и акула, ловят по-малки риби и натрупват дори по-високи нива на живак.
7. Биомагнификация :Тъй като живакът се движи нагоре по хранителната верига, концентрацията му се увеличава на всяко трофично ниво. Това е така, защото хищниците консумират и задържат наличния живак в плячката си.
8. Дълга продължителност на живота и бавно отделяне :Някои видове риби, като риба тон и акула, имат относително дълъг живот и бавни метаболитни скорости, което позволява по-дълъг период на натрупване на живак и намалена скорост на отделяне.
9. Човешка консумация :Когато хората консумират риба, която съдържа натрупан живак, той навлиза в човешкото тяло. Живакът може да има неблагоприятни ефекти върху нервната система, бъбреците, черния дроб и развиващия се плод.
Поради това живакът може да се концентрира и увеличи, докато се движи през хранителната верига, което води до по-високи нива на живак в определени видове риби и потенциални рискове за здравето на хората, които ги консумират редовно.