Живата влиза в околната среда от природни и антропогенни източници и достига водните басейни чрез депониране и отток. Фитопланктонът абсорбира живата, която след това се консумира от зоопланктон, дребни риби и по-големи хищни риби. Чрез биомагнификация, концентрацията на живата се увеличава на всяко трофично ниво. Долгоживеещи риби като тонюс и акули набавят повече жива, защото живеят по-дълго и я изхвърлят бавно. Когато хората ядат тези риби, живата може да засегне нервната система, бubreziте, черния дроб и феталното развитие.