Въпреки това, някои видове водорасли могат да проявяват определено поведение, което допринася за тяхното движение или позициониране в околната среда на езерото:
1. Газови вакуоли: Някои планктонни водорасли, като синьо-зелените водорасли, притежават газови вакуоли. Това са пълни с въздух структури, които помагат на водораслите да регулират своята плаваемост и да поддържат позицията си във водния стълб. Чрез регулиране на количеството газ в тези вакуоли, водораслите могат да се издигат или слизат в езерото.
2. Фототаксис: Някои видове водорасли проявяват фототаксис, което е тенденцията да се движат към или далеч от източници на светлина. Тази реакция им позволява да се позиционират в зони с оптимални светлинни условия за фотосинтеза.
3. Реотаксис: Някои видове водорасли показват реотаксис, което е тенденцията да се движат в отговор на водните течения. Това поведение им помага да останат окачени в течаща вода и да избегнат отмиването им.
4. Жгутици и реснички: Няколко вида водорасли, като Euglenoids и Dinoflagellates, притежават флагели или реснички. Тези структури, подобни на коса, им позволяват да се движат през водата чрез разбиване или биене.
5. Плъзгане: Диатомеите, често срещан вид водорасли, могат да се движат по твърди повърхности чрез отделяне на слуз или клей, които улесняват плъзгащото се движение.
Важно е да се отбележи, че тези движения обикновено са фини и в микроскопичен мащаб. Цялостното възприемане на движението на измет от езерце често идва от натрупването и растежа на колонии от водорасли, образуващи видими петна или одеяла на повърхността на водата.